Любовта е като луканката

Боян Димитров - неделя, 12-02-2017 - 18:37

В луканката е истината. Луканката изразява любов. Стига да е по държавния стандарт. Иначе партньорът ви ще се почувства евтин. От онези, които не искат в деня на влюбените да ги болят сърцата, а задните части. За това внимавайте! Само с телешко и свинско. Никакви изкуствени добавки. Първото впечатление е изключително важно. На празника на любовта, колко и комерсиален да е той, трябва да можем да се продадем. А не се продаваме с качества. Продаваме се с мезета и с евтин алкохол. Никакъв празник не е, ако на следващия ден нямаме главоболие и киселини. И в любовта е така. Ядем, пием, а след това ни боли. Грабим с пълни шепи и си мислим, че ни е вкусно, а след това прекарваме един час на мястото, където и царят ходи сам. Дали ще плачем, или ще правим друго, е без значение. Любовта е като луканката. Все е скъпа. И все дебелеем от нея. Но в един случай е вкусна, а в друг имаме киселини. И ни остава между зъбите. Дори да се измием хубаво, винаги ще има едно парченце, което да ни дразни. Да ни напомня, че сме яли едно евтино мезе и сме ахкали колко ни е вкусно. Поне сме си мислели, че е така. Е, и в любовта е така. Така ще отпразнуваме и следващия ни празник. 14 февруари. Бил католически. Не бил наш. Оборотните празнуват Трифон Зарезан. Но им се ще да има с кого да споделят чуждия ни празник. И те да се почувстват обичани. И те да си хапнат от луканката. Да, ама не. Свети Валентин не е за всеки. Той е само за тези, които са готови да се борят с парченцата между зъбите си, киселините и болките в корема. Любовта е като луканката. Едната е истинска, другата изкуствена. И двете обаче са скъпи. И не се ядат всеки ден. Ядат се с поводи. Поне така е останало от последните ни 28 години на преход. Луканката е празник. И не всеки е готов да преживява отрязаното парченце от нея. Не и всеки ден. А когато му дойде времето. Трябва само да се молим да е по държавен стандарт, а не да е с копита и с рога. Или ние да носим рогата. Тогава луканката няма да ни е вкусна. Ще се проклинаме, че сме я яли. Остава ни да се надяваме, че парченцето луканка, което сме си купили за утре, ще е истинско. Ще се радваме да намираме парченца от него между зъбите си, няма да ни боли корема и няма да имаме киселини. Още днес ще приготвим талерчето, острия нож и чашата вино. И ще режем. Ще режем и ще се правим, че ни е вкусно, дори да не ни е. А ако истински ни е вкусно, то тогава сме попаднали на истинската луканка. Тази, заради която си заслужава да живееш, заради която всеки ден ще ти е празник и от която всеки ден ще режеш по едно парченце и ще му се наслаждаваш.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.