Когато търговците нямат място в храма

Иван Първанов - четвъртък, 06-04-2017 - 18:21

Има една сентенция, че човек не може да живее без вяра. Какво става обаче, когато някои злоупотребяват с това. Оказва се, че у нас има храмове, които печелят от копия на икони. Дори малките църкви си докарвали по хилядарка на ден от това. Миряните пък изобщо нямат и представа, че се молят от все сърце пред копия. Според някои обаче е по-важна вярата, защото именно тя ни помага в трудни моменти и лекува болести.

Освен копията на църковни икони в много български храмове се пазят мощи на светци, парчета от Светия кръст, на който е разпнат Божия син, и други символи с чудодейна сила. Всъщност подобни символи има не само у нас, но и в останалите християнски храмове по цял свят, без значение дали са православни или не. И ако човек вземе, че действително повярва на разказите на свещениците за пазещите се в техните храмове мощи или части от кръста Господен, това ще означава, че светците ще трябва да са били някакви чутовни великани, а Светият кръст на разпятието висок поне колкото най-високата сграда в света, кулата Бурдж Халифа в Дубай. В противен случай едва ли има обяснение как частиците от тези светини, колкото и миниатюрни да са те, са успели да достигнат до толкова храмове у нас и по света.

Всъщност е недопустимо в някои храмове да се върти търговия с подобно нещо и да се злоупотребява с вярата на хората.

Църквата е святото място, където човек влиза, за да отправи искрена молитва към Спасителя за изцеление. Надяваме се да пречистим душата и съзнанието си и да излезем от там по-смирени и с чисти помисли. Затова и служителите в Божиите храмове трябва да бъдат еталон за подражание, да се учим на добродетели именно от тях.

Последното, което миряните биха искали да виждат в лицето на един църковен служител, е той да се превръща в хищен търговец, разперил алчно ръцете си над нас. Всеки от нас влиза в Божия храм, носейки своята болка, и е недопустимо да злоупотребяваш с вярата му. За такъв грях едва ли има прошка.

Напоследък често се спори по въпроса колко е вярващ съвременният човек и дали не сме християни предимно на маса. Вярно е, че за много хора е просто едва ли не даденост да запалиш свещ в деня на празник. Има ги и тези. Но повечето го правят от сърце. И нека предаваме тази любов и вяра и на децата си, да ги възпитаме да вършат добро. Затова нека не опетняваме всичко свято. И да се молим да имаме повече достойни свещеници, които наистина проповядват морал, но и вървят по Божия път наистина.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.