Чаках полета за Марсилия, преди да избухне взривът

Колоездачът Радослав Константинов, евакуиран от летище „Завентем“ при атентата в Брюксел: Човешките ценности са живи, все още има добри хора

Яна Йорданова - сряда, 23-03-2016 - 19:47

Евакуираха ни много бързо от летището, нямаше паника. Настаниха ни във временен център в покрайнините на Брюксел. В ситуация като тази всички сме равни, няма значение дали си арабин или българин.

Визитка:

Един от най-добрите български колоездачи в последните 15 години

Роден е на 31 октомври 1983 г. в Бургас

Носител на титла и 2 сребърни медала от световното първенство на писта категория „Б“ в Кейптаун 2007 г. Има злато в дисциплината издържливост по точки и сребро на скрач и 4000 м индивидуално

Многократен шампион на България на шосе и писта. Има етапни победи в обиколките на България, Сърбия, Румъния, както и в професионални състезания във Франция

Участник в олимпиадата в Атина 2004 г. - 17-и на 1000 м от място на писта

Карал е за клубовете „Бургас“, „Несебър“, за националния отбор на България

През 2007 г. и после от 2014-а досега е състезател на френския клуб „Мартиг“, където старши треньор е трикратният победител в „Обиколката на България” Христо Зайков

Миналата седмица участва в обиколката на Камерун, в която завършва на 14-то място

Има шанс да вземе квота за олимпиадата в Рио де Жанейро, за която се конкурира с Мирослав Минчев

 

 

- Здравейте, Радослав, вие бяхте на летище „Завентем“ по време на атентата в Брюксел. Преживяхте ужаса от първо лице, кажете как сте и къде се намирате в момента?

- Добре съм. Намирам се във временния център, който бе изграден специално за евакуираните от летище „Завентем“. Все още чакаме по-подробна информация, за да разберем как изобщо можем да се придвижим и да се приберем. Но все още нямаме информация.

- Разкажете какво точно се случи, какво видяхте?

- Всъщност аз не съм пряк свидетел на събитията, тъй като бях в друго крило на самото летище, където избухна взривът. Намирах се в терминала за трансфер на полети. Настана суматоха, хората тичаха в различни посоки. След това нещата се поуспокоиха. Беше ни съобщено, че ще ни евакуират. Хората от цялото летище излязоха на пистата между хангарите за самолети. Може би по груба преценка имаше около 10 000 човека, стояхме там около час и половина. След това ни настаниха в едно голямо хале за ремонт на самолети. Там прекарахме по-голямата част от деня. Своевременно ни разделиха на групи, защото центровете за временно настаняване не могат да поберат всички. В момента сме в такъв център, който се намира в покрайнините на Брюксел, и чакаме разрешение на проблема. Всеки трябва да пътува в различна посока и затова организацията е малко сложна.

- От кога сте в Брюксел?

- Всъщност кацнах в Брюксел във вторник сутринта, в 7 часа. Иначе пътувах повече от 48 часа, идвам от Камерун. Имах повече от 10 часа полет, а преди това 10 часа преход. Общо взето, пътувам три дни.

- Колко време трябваше да е престоят ви в Брюксел?

- Трябваше да имаме около 4 часа престой. Полетът ми беше в 9,30 часа за Марсилия. Около час и половина преди това се случи самият атентат.

- Значи вие по случайност се озовахте по това време на летището?

- Точно така. Беше истинска случайност.

- Разкажете как реагираха хората в тази ситуация? Какво изпитваха - гняв, страх?

- Знаете ли, направи ми впечатление, че всъщност нямаше голяма паника. Дори беше доста спокойно около мен. Слава богу, ние не изживяхме този ужас, който по-късно видях в интернет. Бях потресен, след като гледах снимки от атентата. Добре че при нас нямаше такава паника. Евакуацията беше добре организирана, всичко стана много бързо. И смея да кажа, че 24 часа по-късно няма никакви ексцесии или недоволни хора. Поне засега няма проблеми. Тук е спокойно. Хората се редят на опашки. Всяка авиокомпания вика пътниците за техните полети. Опитват се да намерят решение на проблема, защото летището е затворено все още. Не се знае кое летище ще поеме хората, как ще се отиде до там. Доколкото разбрах, решенията са Лил и Париж. Но не знам как ще стане пътуването до там - с автобуси или с друг транспорт.

- А в центъра с целия отбор ли сте?

- Точно така. Ние сме 9 души и сами се опитваме да намерим начин за прибиране. Но е по-сложно, защото сме група. Така че придвижването ще е по-трудно. Както казах, все още цялото летище е затворено. Надявам се скоро да имаме нова информация. Стана ясно само, че ще получим багажите си между 10 и 14 дни по-късно.

- Опишете обстановката в центъра, кажете къде е точно?

- Временният център се намира в покрайнините на Брюксел. Намираме се в огромна сграда, не мога да ви кажа обаче за какво служи. Храним се в една огромна зала, в която има маси и столове, има и две големи зали с легла, където пренощувахме всички. Дори помогнахме за сглобяването на леглата, защото това се оказа нелека задача.

- Имате ли обаче достатъчно храна, вода, завивки?

- Да, организацията е много добра. Има храна и вода за всички. Никой няма основание да се оплаква, поне от това, което виждам. За екстремната ситуация и времето, за което трябваше да се организира всичко, мисля, че тук се справиха много добре.

- Колко души има в центъра при вас?

- По моя преценка тук са настанени около 500-600 души.

- А видяхте ли се с други наши сънародници?

- Не, с други българи не сме се виждали. Тук има хора от различни държави, така че може и да има други сънародници, но не сме се срещали.

- Какво ви обясниха по последна информация, когато ви евакуираха?

- Казаха ни, че на различни места са открити експлозиви и че ще бъдат контролирано взривени от сапьори. Заявиха ни, че не бива да се притесняваме от това. Общо взето, това беше.

- А знаете ли сега какво се случва в града, каква е обстановката там?

- Не, не мога да ви кажа, защото сме доста изолирани от там. Всичко, което знаем, е от интернет, тъй като ни беше осигурен такъв. Така че нямаме много информация.

- Има ли вече негативни реакции към бежанците, поне от това, което наблюдавате покрай вас?

- Не съм чул някой от присъстващите да е негативно настроен или да показва неприязън към хора от тази религия. Няма никакви конфронтации. А все пак тук са събрани хора от различни националности - има индийци, сърби, хървати, канадци...

- Какво споделят те? Вълнуват ли се от бежанската криза?

- Притесняват се от случващото се. Страх ги е, защото наистина тези атентати зачестиха. За мен пътуването е ежедневие, аз съм непрекъснато на път - независимо дали е със самолет или с автобус, така че започвам да се притеснявам. Особено след като го преживяхме, макар и косвено. Няма значение, че прекарвам ден повече на летище или хамбар, остава споменът от случилото се.

- В чисто човешки план - според вас как трябва да се отговори на подобни атаки?

- От това, което гледам по новините, ми прави впечатление, че Европа отговаря по същия начин, и си мисля, че напрежението ще ескалира. Надявам се да не се стига дотам, но явно нещата не вървят на добре. За мен това не е правилният начин на отговор. Това е моята гледна точка, не съм политик.

- Вие сте спортист, изобщо интересувате ли се от политика, от случващото се у нас?

- Не много. Повече от половината част от годината съм в чужбина, пътувам непрекъснато и съм малко далеч от събитията в нашата страна. Следя, доколкото мога, новините, но не знам подробности за случващото се в България.

- Като гражданин на света смятате ли, че все още можем да говорим за ценности, за толерантност, след като виждате какво се случва по света?

- В ситуацията, в която изпаднахме сега, няма значение дали си българин, арабин или германец, всички сме под един знаменател. Всички сме равни. Има човешки ценности, хората си помагат. Видях го. Тук дори има много доброволци, помагат кой с каквото може. Така че добри хора има. Но според мен всичко е една политическа игра, от която хора като нас страдат.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.