Елена Спасова
След снимките на сериала се връщам към тренировките по хокей

Юлиан Вергов, актьор: По-лесно се живее, ако бъдеш честен

НАДЕЖДА ПОПОВА - петък, 06-10-2017 - 20:00

Отнасях се с безкрайно възхищение към лекарската работа и преди „Откраднат живот“ * С Владо и Захари сме пионерите в рекламните кампании за театър

- Юли, слоганът на новия сезон на „Откраднат живот“ е „Чуждо тяло“. Кога за последно се почувства като изкуствено внедрен елемент и в каква ситуация?

- В момента, в който усетя, че има опция това да се случи, просто поемам друг курс. Не съм изпадал в ситуация, в която съм принуден да бъда чуждо тяло. Рядко ми се случва да съм нежелан някъде и съм благодарен за това.

- Сред причините да приемеш роля в сериала е Евтим Милошев е склонността му да се бори с вятърни мелници в киното като един от малкото продуценти на БГ сериали в момента. Кое е по-важното, за да успееш в тази битка – добрите идеи и силен екип, или постоянството и любовта към киното?

- Това тръгна като смешка, тъй като екипът му паралелно снима и „Дяволското гърло“. Пошегувах се, че Евтим е филантроп, който е осигурил работа на актьори, изпаднали от каста на „Откраднат живот“, като Владо Карамазов и Теодора Духовникова. Евтим, без да искам да му правя четки, е единственият, който все още създава БГ сериали и му се получава. Какви усилия му коства на него – ще трябва да го попиташ. Виж обаче, че на гърба на „Откраднат живот“ други телевизии пускат турски сериали. Него това очевидно не го притеснява за посоката, в която е поел, а именно това хората да се насладят на качествена родна продукция.

- Имаше ли някакъв тегав момент от снимачен сет до момента? Гаф, ако щеш?

- Гаф не. Прекалено сериозно е това, което правим. Преди заснемането на съответната сцена съм максимално концентриран. Гаф щеше да стане през първия ден, още когато доц. Банков пристига в болницата и там засича една линейка. Всичко беше заснето и на последния дубъл ми се приплъзна моторът и щяхме да се треснем с линейката, което щеше да бъде невероятно шоу! Просто се разминахме на сантиметри. Предстоят и много екшън ситуации извън болницата, някои от тях доста опасни - ще ги видите тепърва в сериала.

- С твоя мотор ли снимаш?

- Да. Да ми се чудиш на акъла.

- Зрителите вече те искат за шеф – коментарите във Фейсбук са повече от възторжени за живеца, който героят ти вкара в сюжета...

- Аз не чета коментари, но доста хора ми казват, че съм лош. За мен няма добър и лош, тук говорим за мотивацията и личната истина на персонажа. Това, което Банков иска, е да въдвори ред в болницата. Може би подходът му не е най-точният, но ситуацията изисква по този начин да се случват нещата. Ето тогава ставаш неудобен, неприятен. Много рядко си позволявам да изразявам мнение - само когато са ме питали, или вече е преляла чашата на търпението ми. Но когато ме попитат и се изкажа отрицателно за нещо, отсрещната страна подскача: „Ама, ти що си толкова лош?“. Не съм, нали ме питаш, а аз съм искрен. Смятам, че по-лесно се живее, ако бъдеш честен. Не съм хейтър. Въпросът е да не спестяваш нищо, ако те попитат. Едно откровено негативно мнение на мен винаги ми е помагало много най вече за работата, защото, като се замисля, в някои случаи хората са били доста прави. Взимам си поука и нещата после ми се случват доста по-лесно.

- Промени ли се отношението ти към лекарската професия след работата по сериала?

- Аз имам вече изградено мнение и това е, че тази професия е може би най-възвишената. Отнасям се с безкрайно възхищение към това, което медиците правят. За съжаление или не, доста често съм бил пациент в живота и съм признателен на страшно много доктори. С един от тях – д-р Мазнейков от „Света София“, станахме близки приятели след серия от тежки интервенции. Той положи нечовешки усилия, за да ме вдигне на крака.

- Има ли медицинска терминология, която те затруднява?

- Само докато си уча текста. Работата с лекарите на терен помага страшно много, те са достатъчно любезни и общителни и искат да ми кажат всеки инструмент за какво се използва. А аз дори не искам да знам, защото се натоварвам. Когато по сценарий правим лапароскопски операции, те се гледат на екран и ми е голяма тегоба да виждам някаква пулсираща мръвка.

- Трудно ли е да продуцираш и менажираш „Трите мечки“ - компанията, която създадохте с Владо Карамазов и Захари Бахаров?

- Със Захари и Владо не случайно изкарваме по-рядко спектакли. Държим страшно много на качеството и на естетиката, която изповядваме, а това е свързано с много усилия не само от наша страна, но и на хората, с които работим. В България, смея да твърдя, че сме пионерите в рекламните кампании за театър, държим те да са изпипани максимално и да са мащабни. Всичко се финансира изцяло от нас и партньорите ни, не казвам спонсори умишлено. Ние боравим с финанси, което е много далече от нас, но се налага. На първо място ние сме актьори. Всеки иска да изпълни дадена роля – аз в „Откраднат живот“, Владо някъде другаде, и е трудно да се съберем тримата на едно място. А освен това не сме се взели и кой знае колко насериозно, да не кажа никак. Просто се опитваме да правим нещо, което на нас ни е кеф, но да е със съответното качество, защото е нечестно да останеш да лежиш на популярността си и да отидеш да се кълчотиш някъде пред хората.

- Смях се с глас на една от последните ви принт кампании – сесията ви бе заснета на магистрала, край която ти бе на тоалетна чиния, Захари край печка, Владо по халатче във фотьойл. Страхотен криейтив...

- Да, това беше за турнето „Продължаваме напрЕко“. Криейтивът частично беше наш, на рекламна агенция The Smarts и на фотографа Павел Червенков. Хора, които страшно много ни помагат и ни се връзват на акъла, са Black Stamp Studio, те са изключителни професионалисти. С тях взехме награда в Кан за филма за Велико Търново. Голяма част от това, което предстои да се случва в „Стъклен дом“...

- Чакай, ти се върна към Балканската война със „Стъклен дом“...

- Не, Балканската е „Тя и той“. Та, Black Stamp Studio са отговорни и за това, което предстои да се случва в „Откраднат живот“, работят в копродукция с Евтим, техни са трейлърите за сериала, много от екшън сцените се снимат и от тях. Благодарен съм на Бог, че ме запозна с тези хора, защото са много качествени.

- Промени ли се културата на поведение в театъра след кампанията ви за изключените телефони, или продължават да ви снимат със светкавица по време на представление?

- Ами, продължават да ни снимат, но тя, кампанията, не беше с цел дидактично размахване на пръст. Сигурен съм, че ако човек седи в салона и до него друг си цъка Фейсбука, ще му е меганеприятно. Опитваме се да създадем магия от сцената и това е пряко свързано с публиката – първо, добре е да я има, и второ, тя трябва да е фокусирана върху това, което се случва. Ако на някой не му харесва, то по-добре да стане и да си излезе.

- Гледах „Обсебване“ с Джуд Лоу тази пролет в Лондон и хората смело вдигаха чашки с алкохол. Вярно, че не се чуваше плющене на пуканки, но се учудих, че въобще допускат консумацията на каквото и да било в салона.

- Някои театри го позволяват. И аз съм бил на театър в Лондон и там разпоредителките имат право да те изгонят по всяко време. На мен например не ми разрешиха да снимам сцената, преди да започне спектакълът – тази сценография я имаше в интернет, не беше нещо тайно. Исках да си имам спомен, но ме отрязаха. Като каза Джуд Лоу, се сетих за предното му представление - „Хамлет“, за което нямаше билети, и тогава целият Лондон беше вторачен в този актьор. Тук при нас няма такова нещо. Като че ли рекламата за театъра е мръсна дума и тепърва започват да се раздвижват пластовете в тази посока. Театърът не е за елитарен кръг от хора, той е за всеки. Колкото повече хора влязат в театъра, толкова по-добре.

- В този смисъл това нарицателно за мечката отдавна не ти е обидно, предполагам.

- Първо, ние се нарекохме самоиронично „Трите мечки.“ Някак си много интересно е обаче, че казват на всички популярни лица мечки. Смея да твърдя, че създаването на един проект при нас е малко по-различно от това, което се прави на другите места. Финансирането е изцяло от нас и дори когато бяхме в копродукция със Сатиричния – всичко бе обезпечено от нас, а театърът после си получи приходите. Не ощетяваме нито театъра, нито държавата за осъществяване на наша постановка.

- Как се запазва приятелство като вашето със Захари и Владо? Имате ли сблъсъци на его?

- С много усилия. Имаме сблъсъци като актьори, защото сме много различни и тримата и вижданията ни за това как трябва да стане една роля често се разминават. Имаме търкания и като започнем да осъществяваме един проект, понеже никога не сме се занимавали с продуцентския механизъм на това нещо. Действаме на принципа „проба-грешка“ и това ни коства много усилия, но се справяме.

- Искрата към хокея откъде дойде?

- Аз тренирах като малък, а сега играя на аматьорско ниво в едно първенство, което, смея да твърдя, е по-интересно от държавното. Понеже идват повече хора. Ето, там спокойно можеш да ядеш пуканки, да пиеш бира, да псуваш, и на никого няма да пречиш, ако си цъкаш телефона. За съжаление покрай снимките на сериала и театралните премиери съм разредил тренировките, но скоро ще се върна на леда и ще започна да се забавлявам.

 

 

ВИЗИТКА

 

Юлиан Вергов е роден на 15 юли 1970 г. в София

Завършва актьорско майсторство в Театралния колеж „Любен Гройс“ в класа на проф. Цветана Манева

Актьор в трупата на Народния театър „Иван Вазов“

През 2012 г. с колегите му Владо Карамазов и Захари Бахаров основават продуцентската компания Three Bears Entertainment („Трите мечки“) и реализират суперуспешни турнета със спектаклите „Арт“, „Спанак с картофи“ и „Дакота“

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.