Терорът в Европа

Проф. Михаил Константинов - четвъртък, 08-06-2017 - 15:08

 

След Втората световна война терорът в Европа е неотменна част от политическия и обществен пейзаж. След края на Алжирската война през 1962 година, недоволна от сключеното мирно споразумение, френската нелегална военна организация ОАС извършва 12 000 атентата в Алжир и 660 атентата в самата Франция. В Италия през периода 1970—1988 година действат „Червените бригади” (името говори само за себе си). Извършени са няколко хиляди атентата, убит е премиерът Алдо Моро, загиват много невинни граждани.

Друга комунистическа терористична банда е Фракция „Червена армия” в Германия. Тя действа цели 30 години от 1968 до 1998 година. Видни фигури там са левите интелектуалци Улрике Майнхоф и Андреас Баадер. Комунистическата революционерка Майнхоф казва „Ченгетата са свине ... човекът в униформа не е човек ... с него не може да се разговаря, той трябва да се застреля”. Това са ясни, ленински послания. Червените бандити ограбват банки, изтрепват доста хора, отвличат други и изобщо се забавляват отлично. Накрая биват погнати от най-добрите германски криминалисти и от десетки хиляди полицаи. Част от лидерите са изловени и по липса на смъртно наказание са осъдени на по няколко доживотни присъди. Обикновено на пет. Което не пречи после някои от тях да бъдат пуснати предсрочно за добро поведение, макар и с присъди за 9 убийства. Тук думите са излишни, става въпрос за тежко либерастко заболяване на западните общества в терминален стадий. Наскоро се опитаха и тук да го приложат това безумие за бандата „Наглите”, но хората им скочиха и засега ни се размина. Но само засега. Пак ще се опитат, щото взеха много пари за тази работа. И ги изхарчиха, та не могат да ги върнат. А бе, мъка съдийска и надзирателска също тоже.

 

 

Междувременно във Федералната република се разиграва

 

 

една лицемерна драма. След осъждането на ръководството и вкарването му в затвора, останалите на свобода червени бандити започват да отвличат хора с искане другарите им да бъдат освободени. Германските власти не могат да направят това. Но те не могат и да търпят отвличанията с цел пускане от затвора на осъдените червени фракционери. Тоест, появил се е проблем. Както е известно, всеки проблем има решение. Защото, ако няма, значи не е проблем. И така, шефовете на комунистическата банда са в затвора, а навън отвличат хора.

Какво е решението? Правилно, ако осъдените изчезнат, отвличанията спират. След този гениален проблясък, журналистката и доктор на науките Улрике Майнхоф се обесва в затвора, а другарите й са намерени в килиите си, легнали по гръб на креватчетата и с по една дупка отстрани в главата. До тях акуратно са поставени пистолетите. Можеше поне един да се отрови с гъби за разнообразие, но явно на властите им е липсвало въображение. „Самоубийствата” се случват в най-строго охранявания германски затвор. Ще напомня, че германците отлично знаят как се охраняват затвори и концлагери. И не са като лигавите американци, дето все им бягат затворниците и после Холивуд снима екшъни по истински случаи.

Да се избиват затворници, при това показно, не е стандартна демократична практика. Но пък, както е известно „Извънредните обстоятелства изискват извънредни мерки”. Тази мисъл е много добре дефинирана от сатрапа Феликс Дзержински (1877-1926) и творчески приложена от наследилите го съветски чекистки ръководители. Феликс също обичал да казва на събеседниците си, че ако те още не са арестувани, то това не е тяхна заслуга, а негов пропуск. Весел човек бил тов. Дзержински. И очите му такива едни топли и добри... Като на патрона му, сифилитика тов. Ленин.

 

Скоро след 2001 година в Европа отново загърмяха бомбите

 

 възкресиха спомените за терористичното минало на Стария континент. Къде по 200, къде по 100, къде само по няколко, избитите цивилни европейци се превръщат в статистика, с която все повече свикваме. И вече не са даже само бомби и калашници, а почнаха да ни избиват с подръчни средства като автомобили, ножове и чукове. Кой с каквото може, и което му е по джоба.

Почти без изключение терорът е ислямистки. Е, и изключението си го бива, то е световен рекорд. Става въпрос за най-масовото убийство в историята, извършено от един човек – норвежеца Андеш Брайвик, избил 77 души в един-единствен ден през 2011 година. Той пък, според безчовечните норвежки закони, е осъден на цели 21 години затвор. Условията там са строги. Не е необходимо да работи, но пък килията му е тристайна с всички удобства. И има право на кореспонденция, така че всеки ден получава писма от възторжени почитателки от цял свят. И съответно им отговаря. Демокрация, сър. И толерастия също.

Безумната толерантност и политическата коректност към всякакви терористи и друга измет, вече дават обилни плодове. С тероризъм почна да се занимава всеки, който не го мързи да си намери кухненски нож и кола под наем. И съответно всеки, който се чувства крайно угнетен от това, че не може да си купи „Ферари” с помощите от социалната до идиотизъм държава, и също така не може да преспи с любимата си холивудска актриса.

 

Според твърдите вярвания на терористите

 

след като пратят в Ада съответния брой неверници, те самите отиват в Рая, където ги чакат безкрайно ядене и пиене и главно 77 прекрасни девици. Които, след всяка бурна нощ с хероя-атентатор, на сутринта са още по-девствени и по-прекрасни. Сред ислямистките гета тероризмът се ползва с най-висока степен на социално одобрение, а социалките избухват в радостна истерия след всяко нападение над неверниците. Радостна истерия избухва и след всяко най-обикновено нещастие, например при падане по технически причини на самолет, превозващ неверници.

Европа усърдно бори терора, обаче. Размахва плюшки по гарите и подпява „Всички са добре дошли” към мрачните тълпи от брадати и уж малолетни с барутен нагар по ръцете. Съответно след всяко клане бройлерите пеят мантри, достойни за хора със специфични потребности, примерно „Ние сме еди си какви си” и главно „Нас не ни е страх”. Тази малоумна борба с терора може да има успех само, ако терористите имат чувство за хумор и вземат, че умрат от смях. Но брадатите такова нямат.

 

Тези хора са дълбоко идеологически мотивирани

 

(религията също е идеология), обичат близките си, вярват в своя Бог и са готови да умрат. А още Ботев е казал, че „Няма власт над оная глава, която е готова сама да се отдели от плещите си в името на свободата”. За ислямистите избиването на неверници е част от свободата и от дълга.

Тероризмът и неговото рекламиране трябва бъдат приравнени с нацизма и отричането на неговите престъпления. Осъдените за тероризъм до края на живота си не трябва да излизат на свобода. А кой знае, може и някоя от основните парадигми в наказателното съдопроизводство да бъде преразгледана? САЩ и Япония се водят за демократични държави, но за тежки престъпления там налагат терминални присъди.

Останките на терористите трябва да се погребват по начин, който изключва попадането им в Рая според собствените им представи. Има различни начини, най-естетичният е кремация. Семействата на терористите почти без изключение са виновни. След всеки атентат приятелите на терориста и особено щастливите му родители, пълнят социалките с хвалебствия и слова на гордост за детето-убиец, призиви за още убийства и люти закани към християните. Всяко такова действие трябва да се наказва с 15 години затвор без право на предсрочно освобождаване.

След всеки атентат ислямистки фондации заливат с пари роднините на терориста. Фондациите трябва да се забранят, а средствата им да се конфискуват и да отидат за светско възпитане на всички деца. Имамите във всички джамии трябва да подпишат декларации за вярност към принципите на светската държава и за осъждане на всяка форма на религиозно насилие. Несъгласните да се отстраняват. Всеки кандидат за убежище трябва да минава на детектор на лъжата и задължително да дава натривки за следи от барут. Които не издържат теста – обратно по родните места.

Трябва да се изостави абсолютно идиотската политика да се плащат много пари на всеки, който е успял да се домъкне в Европа. В САЩ хората емигрират, за да работят и да се включат в обществото. В Европа емигрират, за да плюскат помощи, да не се интегрират и да наложат Исляма. Това е истината, другото са политкоректни бръщолевения. Само в Африка годишният прираст е 40 милиона. И всичките да се пренесат в Европа, това няма да помогне на Черния континент, а Европа със сигурност ще я дозатрие.

 

Закъснели ли са мерките?

 

Българската граница трябва да се пази, както са я пазили дедите ни от Аспарухово време насам. Много начини има за пазене на граница, един от най-приятелските е поставянето на светлинно-шумови устройства.

Най-вероятно и тези мерки вече са закъснели. Но ако не ги вземем, ще дойдат други хора и ще вземат други мерки. И, да го кажем политически некоректно, ще вземат всички възможни мерки и народите яростно ще ги подкрепят. А „всички” значи „всички” и това е с гриф „над 18”. Не е като онова „Елате всички”, и после да ни ги връщат на нас, дето не сме ги канили. България е гостоприемна държава, но само за който спазва законите. И да не забравя: дрогираният изрод, който опита да убие с ритници в лицето една българка, трябва да изкара няколко години в затвора. Макар че и една ще му стигне. А може и месец само...

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.