Балканска геополитика

Проф. Михаил Константинов - четвъртък, 16-03-2017 - 17:15

По определение, геополитиката анализира и предсказва ефектите на географията върху международните отношения и националното развитие на държавите. На свой ред към географията се отнасят такива характеристики като територия, климат, природни ресурси (вкл. годна за обработване земя и вода за пиене и напояване). В обобщен смисъл тук се включват размерът и гъстотата на населението, видът и развитието на икономиката, политическата структура и политическата история, включително участието във военно-политически съюзи в миналото и настоящето. За пръв път терминът е въведен и използван от шведския политолог Рудолф Челен и от английския географ Халфорд Макиндър в края на 19 и началото на 20 век.

Различни аспекти на геополитиката се разработват от руски (впоследствие съветски) учени. Историята на Русия не може да бъде разбрана и изучена извън нейната геополитическа рамка. И днес геополитиката е съществен фактор в международната дейност на Руската федерация. До степен, че би било стратегическа грешка от страна на Запада да формира своите политики и действия, без да отчита геополитическия начин на мислене на руския политически и военен елит. Умните хора на Запад (Европа и САЩ) и на Изток (Япония и Китай) много добре го знаят това нещо. За съжаление, не винаги управляват умните и това много добре си личи, особено през последните години.

Изобщо, увлечени в идеите на глобализацията (икономическа и военна),


 

доскоро много политици и анализатори пренебрегваха


 

геополитиката. А това, както се оказа, е не само погрешно, но и много опасно. Е, може би не за всички, но със сигурност за тези, които подценяват реалността за сметка на собствените си криви сметки и оценки. Тази грешка вече се отчита и в западната стратегия и тактика се наблюдават корекции в тази посока. Основополагаща в международната сфера, геополитиката е фундаментален фактор и в една такава традиционно размирна област като Балканския полуостров, или накратко, Балканите. За които се казва, че са „барутният погреб” на Европа. Този термин пък идва от началото на Първата световна война, когато един атентат срещу австро-унгарския престолонаследник слага началото на бойните действия първо между Австро-Унгария и Сърбия и после в цяла Европа. А който днес е барутен погреб на Европа, в най-голяма степен е и барутен погреб на света. Както впрочем е било винаги.

Днес почти навсякъде по света и в частност в Европа държавите имат тежки геополитически проблеми. Именно Брекзитът и перспективите за разпад на Великобритания, Белгия, Испания и даже на Италия, са отчетливо геополитически. Затова не е изненадващо, че на Балканите проблемите също са геополитически. И засягат практически всички държави и етноси. Но какво, прочие, следва да разбираме под наименованието „Балкански полуостров”? Според възприетата концепция, това е геополитическият район между три морета (Черно, Мраморно и Средиземно), който обхваща внушителните 506 хиляди квадратни километра площ и 55 милиона население. За наша гордост, най-високата част на Балканите е връх Мусала (2925 м.). Известни са


леко смехотворните усилия на Гърция да наложи


 

като най-висок връх Митикас (2918 м.), първенеца на планината Олимп. Даже имаше опити за нещо като надграждане на върха, та белким го направят по-висок от нашия. Който обаче се е качвал на Митикас знае, че там място за надграждане изобщо няма. За разлика от Мусала, където може да се строи на воля, но за щастие все още не се.

В района на Балканите, напълно или частично, влизат цели 13 държави! И наистина, напълно в границите на района са Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Косово, Македония и Черна Гора. Частично към района принадлежат Сърбия (73% от територията), Хърватия (49%) и Словения (27%). С доста по-малък процент територия влизат Румъния (9% от територията), Турция (3%) и даже ... Италия! Вярно, че последната участва само с 0,2% от територията си, но все пак, в известен смисъл, е държава от Балканите. Което понякога й личи, а напоследък – и по-често.

На Балканите май само Словения няма видими геополитически проблеми. Тази малка бивша югославска република лежи на 20 хиляди квадратни километра, има 2 милиона население и е трудно да бъде различена от своята северна съседка Австрия. Словения обаче се оказа костелив орех в началото на войните в бивша Югославия и почти безкръвно, но много твърдо, през 1991 година първа извоюва независимост от Югославия, въпреки наличните в страната бази и части на Югославската народна армия.

Разбира се, в една вестникарска статия като тази не е възможно да се анализират в дълбочина геополитическите проблеми на Балканите. Но все пак е възможно поне най-важните от тях да се маркират. Доскоро такива проблеми като че ли нямаше и в още една балканска страна, а именно Черна Гора, която най-късно се отдели от Сърбия. Но след неясната история за осуетен държавен преврат в края на миналата година, при това с предполагаемо участие на Русия, нещата и там се заплетоха. Така или иначе, тази малка страна с площ 14 хиляди кв. км. и


население малко над 600 хиляди души,


 

има важно геостратегическо значение (тя има и дълбоководни пристанища, в които могат да се базират подводници!) и явно няма да бъде оставена на мира както от съседите си, така и от някои от големите играчи на световната геополитическа сцена.

Странната и изключително сложна в политическо и административно отношение Босна и Херцеговина е още една от републиките на бивша Югославия. Там основното напрежение е съсредоточено в Република Сръбска (територия 25 хиляди кв. км. и население почти 1,5 милиона души), която е с преобладаващо сръбско население от над 93%. Създадена с т.нар. Дейтънско споразумение (1995), описаната конструкция е определено неустойчива, а след откъсването на Косово от Сърбия, присъединяването на Република Сръбска към Сърбия изглежда все по-вероятно. Спирачка тук е само желанието на Сърбия за членство в Европейския съюз.

 

Босна и Херцеговина е с пресни и жестоки спомени от гражданската война през 1992-1995 година. Най-известен е случаят с избиването на 8000 босненски мъже и момчета от мюсюлманско вероизповедание от сръбски паравоенни части в Сребреница през 1995 година. Това военно престъпление е извършено след масовите убийства на 1500 сръбски християни от босненски милиции преди това. За това престъпление сръбският генерал Радован Караджич получи присъда от 40 години затвор от трибунала в Хага. Сръбският президент Слободан Милошевич обаче почина в затвора по време на процеса срещу него, а впоследствие беше оправдан. Ролята на холандския умиротворителен корпус в тези трагични събития още не е изяснена докрай и продължава да е повод за взаимни обвинения. Тази, очевидно незабравена история от Югославските войни, току-що беше извадена от турското политическо ръководство като аргумент в тежкия спор между Република Турция и Европейския съюз. Историята на Балканите показва, че кланетата тук се забравят едва след две-три поколения. И то не съвсем. За разлика от Германия и Франция, които май си простиха кървавата вражда от периода 1870-1944 година.

 

 

 

Новата държава Косово се появи след войната


между НАТО и остатъчна Югославия (фактически между НАТО и Сърбия, защото Черна Гора не участваше). Това си беше чиста война на НАТО, защото за нея нямаше санкция на ООН. Държавата Косово все още не е призната от няколко държави, включително европейски. Заедно с анексията на част от Кипър от Турция през 1974 година, Косово стана тежък геополитически прецедент в новата европейска история. Това, заедно със събитията от 2014 година в Украйна, създаде възела на трите К: Кипър, Косово и Крим. Естествено, тези случаи са различни и всяка страна мотивира участието си в тях със собствени и според нея логични аргументи. Но остава простият факт, че на силния всичко му е позволено, че и даже му се разминава сравнително леко по правилото на Екатерина Велика „Победителите не ги съдят”. Засега, защото историята никога не свършва. Колкото и да им се искаше да е така на някои хора през 1989 година. Колелото на историята не само не спря тогава, но започна и все по-бързо да се върти. Така че от него вече започнаха да изхвърчат трески и ценности.

Освен рожба на военния подход в геополитиката, самото Косово днес е бременно с вътрешни геополитически проблеми, включително с областите, населени с малко, но активно сръбско население в т.нар. Северно Косово. Които проблеми никой в момента не решава. Но те си стоят там, уж заметени под килима. В геополитиката, обаче, проблемите не се решават чрез замитане, както всички ние непрекъснато се убеждаваме.

Съседната ни малка Македония (26 хиляди кв.км. площ, 2,1 милиона души население) е фактически федерална държава, в която не малка част от територията и една трета от населението се определят като албански. През 2001 година в страната избухна гражданска война, леко бутафорна обаче, въпреки употребата на наскоро подарените на страната стари български танкове. Въпреки че съседна Албания е член на НАТО от 2009 година, висши албански политици вече нескрито се месят във вътрешните работи на Македония. Последната явно трудно различава приятели от зложелатели и активно се бори с някакви измислени опити на България да я асимилира. Че и да й краде историята, зачената и родена под крилото на Коминтерна. И наистина, ние българите трябва да сме напълно луди, за да присъединяваме части от Македония и съответно да започнем да граничим пряко с албанците. Като човек с македонски корени (единият ми дядо е от Щип) с огромно съжаление трябва да кажа, че Македония, като бъдеща част от България, трябва да бъде забравена. Не успяхме навремето, в началото на миналия век, да я приобщим, а днес не ни трябва. Че даже ни е и вредна. Нека пожелаем на македонските си братя и сестри успех и шанс, включително в епичната битка с Гърция за името „Македония”, но се опасявам, че те вече ги проиграха. Но пък и всичко е възможно.


 

За пълнота на картината ще отбележим спора


между Сърбия и Румъния за Воеводина, конфликтът между Румъния и Унгария за Трансилвания, както и спора между Гърция и Албания за областта Янина. Важно е също, че Русия е смятала и смята именно Сърбия за свой най-важен съюзник на Балканите. Това хем помага на Сърбия (например във военно-техническо и дипломатическо отношение), хем я отдалечава от членство в Европейския съюз. За НАТО и Сърбия не говорим, защото наличието на тежки неуредени териториални спорове е непреодолима бариера в това отношение.

Най-важно за нас, разбира се, е мястото на България в геополитическата динамика на Балканите. От ключов играч в миналото (например през 1912 и 1915-1918 година), днес България, с нищожната си армия, би имала проблем с опазването на държавната граница. Нерешен геополитически проблем за нас са и Западните покрайнини – една неголяма територия (около 2 хиляди кв. км.), загубена в резултат на Ньойския договор през 1919 година и с неуреден статут след това. Покрай желанието на Сърбия за членство в Европейския съюз, България трябва да постави този въпрос и той следва да получи приемливо решение. Засега не е възможно да се търси промяна на границите, а и вероятно това не е необходимо в обозримото бъдеще. Но без решаване на този въпрос ние оставаме длъжници


към нашите сънародници от Западните покрайнини.

 

Светът бързо върви към война и защитата на отечеството престава да бъде някакво абстрактно конституционно задължение, а се превръща във въпрос на оцеляване на българската държава и народност. България трябва да продължи да интензифицира процеса по обединяването на българите по света, да започне да си подобрява демографията, спешно да укрепи въоръжените си сили, да спре и даже да обърне потока на емиграцията. Спешно трябва да се приеме национална доктрина и в частност национална военна доктрина, защото НАТО може би ни пази, но нещо не успя да опази Кипър навремето... А и всеки военен съюз е до време, а народите остават. Но не всички. Горните задачи са за няколко поколения, а на нас историята вероятно ни е отпуснала само няколко години. Ако има и толкова.


Има ли план „Б“


Факт е, че Западът дълбоко не разбира както балканската история, така и балканския манталитет. Там например, продължават да наричат цели етнически групи тук с религиозното наименование „мюсюлмани”. Това е все едно да наричаме англичаните като народ протестанти, а италианците, пак като народ, католици. За съжаление, някои много силно се изкушават да заменят липсата на разбиране с вяра в силовото решаване на възникналите проблеми. А дали все още имат силата? И имат ли впрочем стратезите на НАТО и на Европейския съюз смислен план „Б” в случай на разпад на Македония и на Босна и Херцеговина? Но не само за това нямат план те. За Англия, Шотландия и Северна Ирландия да не би да имат? Ами за Испания и Каталуния? А за Северна и Южна Италия? За Франция и Корсика? За Белгия? Не, нямат. Чакат да видят, какво ще се случи. Ние на Балканите, от пропитата си с кръв история знаем, какво може да се случи. Но то е така, всеки ще си получи своето, и дано Бог да пази България!


 

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.