Електорална динамика на системните партии

Проф.Михаил Константинов - четвъртък, 20-04-2017 - 14:26

Стартиралото на 19 април 44-то Обикновено Народно събрание е деветото от началото на прехода. По конституция срокът на правомощията на този тип парламент е 4 години. Избраното преди него 7-мо Велико Народно събрание (ВНС) през 1990 година е специално и то няма срок на правомощията. Според чл. 162, ал. 3 от Конституцията на Република България, ВНС се разпуска, след като се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано. Тази доста разтеглива конституционна норма позволява на ВНС да съществува неограничено дълго време и поради това е време тя да бъде преосмислена.

Първото Обикновено Народно събрание по време на прехода беше избрано на 13 октомври 1991 година и то беше 36-то поред в историята на България. Така 44-тият парламент се оказа девети поред (9 = 44 – 36 + 1) в новата ни демократична история. Именно на тези девет Народни събрания е посветена тази статия.

Всеки парламент започва своята съществена работа с избор на Министерски съвет. Ако не успее, той веднага се разпуска. Такъв случай


през периода 1991-2017 година няма


И това е естествено, защото новоизбраните народни представители нямат изобщо интерес да се приберат скоропостижно по домовете си след немалките харчове около предизборната кампания. От друга страна един парламент може да избере неограничен брой министерски съвети, или накратко -- кабинети. Избор на повече от един кабинет от един парламент не е често явление, но все пак се случва. От упоменатите девет парламента първият (и 36-ти поред в историята) избра двама премиери – Филип Димитров и Любен Беров, и съответно два кабинета. Така че след 1991 година ние имаме 9 парламента и 15 кабинета. И защо 15? Ами защото имаме 10 кабинета, излъчени от 9 Народни събрания, и 5 служебни кабинета, назначени от президентите Желю Желев (един), Петър Стоянов (един), Росен Плевнелиев (два) и Румен Радев (за сега един ...).

Нека сега разгледаме представянето на т.нар. „системни партии” в обикновените Народни събрания след 1991 година. За системни партии можем да приемем ДПС, БСП и ГЕРБ. Те са участвали във всички парламентарни, европейски и местни избори след създаването си и са имали парламентарни групи в съответните Народни събрания. Но преди да видим кой колко депутати е имал през годините, нека изброим победителите. Те са дадени в Tаблица 1 по-долу.

Таблица 1 (победители)

Година

Номер НС

Партия/Коалиция

1991

36

СДС

1994

37

БСП

1997

38

ОДС

2001

39

НДСВ

2005

40

БСП

2009

41

ГЕРБ

2013

42

ГЕРБ

2014

43

ГЕРБ

2017

44

ГЕРБ


 

Виждаме, че лидер по брой победи е ГЕРБ – 4 победи, следван от БСП – 2 победи, СДС (ОДС) – 2 победи и НДСВ – 1 победа. Случаят с ГЕРБ е уникален в следвоенната история на Европа: 4 последователни победи на парламентарни избори, 3 последователни победи на европейски избори и 3 последователни победи на национални местни избори, при това за период, по-малък от 11 години.

Електоралната динамика на партиите може да се изрази чрез мандатите (или процентите), спечелени през годините. Броят на спечелените мандати от системните партии ГЕРБ, БСП и ДПС на парламентарни избори е даден в Таблица 2.


 

Таблица 2 (спечелени мандати)

Година

ГЕРБ

БСП

ДПС

Общо (%)

1991

-

106

24

130 (54,2)

1994

-

125

15

140 (58,3)

1997

-

58

19

77 (32,1)

2001

-

48

21

69 (28,7)

2005

-

82

34

116 (48,3)

2009

117

40

37

194 (80,1)

2013

97

84

36

217 (90,4)

2014

84

39

38

161 (67,1)

2017

95

80

26

201 (83,7)

Средно

98

74

28

145 (60,4)


 

В последната колонка на Таблица 2 е дадена сумата от мандатите на системните партии и процентът на тази сума от общия брой депутати (240) в парламента. Вижда се, че в шест от парламентите (без тези от 1997, 2001 и 2005 година) системните партии общо имат абсолютно мнозинство, което варира от 54% (1991 година) до цели 90% (2013 година). Дори през 2014 година, когато в парламента влизат рекордните 8 на брой партии и коалиции, трите системни партии имат 67% от депутатите. Средно системните партии имат по 145 депутати общо във всеки парламент, което е малко над 60% от състава на парламента.

Друго важно наблюдение е, че първата партия ГЕРБ има средно по 98 депутати на парламент, което е малко под сумата от 102 депутати, които БСП и ДПС имат общо. Грубо казано,


 

ГЕРБ е колкото БСП плюс ДПС на парламентарни избори


 

От друга страна, въпреки че печели четири пъти парламентарните избори, ГЕРБ остава веднъж в опозиция (2013 година), когато управлява кабинетът „Орешарски”. Същевременно два пъти кабинетите „Борисов” управляват в малцинство: веднъж през 2009 година със 117 депутати, и втори път в коалиция с реформаторите през 2014 година със само 107 депутати общо. Едва сега, през 2017 година, се очертава третият кабинет „Борисов” да управлява с нормално, макар и доста крехко, абсолютно мнозинство от 122 депутати.

Да видим сега каква е картината при изборите за членове на Европейския парламент от Република България. Досега страната ни е участвала в три такива избора, като резултатите на системните партии са дадени в Таблица 3 (през 2007 година нашата страна има общо 18 евродепутати, а през 2009 и 2014 година – по 17).

Табл. 3 (спечелени евромандати)

Година

ГЕРБ

БСП

ДПС

Общо (%)

2007

5

5

4

14 (77,8)

2009

5

4

3

12 (70,1)

2014

6

4

4

14 (82,3)

Средно

5,3

4,3

3,7

40 (76,9)


 

Виждаме, че при евроизборите сумарният резултат на системните партии е още по-разгромен: те имат 40 мандата от общо 52, или цели 77%.

Изводът от горните резултати е, че системните партии у нас имат


традиционно силно представяне на парламентарни и европейски


 

избори (същото е в сила и на местни избори, за които тук не сме представили данни). За извънсистемните формации могат да се констатират отделни върхови постижения, например ОДС (СДС) през 1997 година с рекордните 137 депутати и НДСВ през 2001 година със 120 депутати. На тези именно избори системните партии се представят най-слабо, което е естествено: все пак мандатите са само 240 и когато несистемните печелят, системните губят.

По-малките несистемни формации показват прилични резултати, когато са обединени, и катастрофират, когато са разделени. Емблематични тук са примерите с градската десница, която през 2009 година едва влезе в парламента с 15 депутати, а през 2013 и 2017 година най-успешно се надроби на по три парчета и съответно не успя да да намери място в парламента. И сега ще има между две и четири години да мисли и да осъзнава, че „Съединението прави силата” е не само надпис на входа на българския парламент, а и рецепта за правене на успешна политика. Дали обаче ще го осъзнае?


 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.