Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies) за да съхранява вашите настройки, които бихте направили по време на вашето посещение
  • Българската олигархия: Сагата с досиетата (I глава на книгата

    В поредица от статии Агенция "Монитор" ще представи резюмета от шокиращите разкрития на в. "Телеграф" за задкулисието в страната, което фалира КТБ и ограби хората и държавата. Текстовете са от книги, които вече бяха публикувани или предстои да бъдат публикувани от най-тиражния вестник в страната - "Българския Мадоф", "Хищникът от "Капитал", "Газовия барон" и "Капиталистите на ДС". Заради огромния читателски интерес, ви представяме най-любопитните части от книгите, в случая от книгата, разказваща с доказателства как Държавна сигурност наля основите на съвременната българска олигархия, кои са ченгетата, опитващи се и до днес да се докопат до властта и какви са лъжите, които използват.    Трите опита за отваряне на досиетата За пръв път след 10 ноември 1989 г. въпросът за досиетата на ДС е поставен на Кръглата маса от Любомир Павлов. Стенограмата от заседанието на 6 февруари 1990 г. е фиксирала този момент: „Д-р Любомир Павлов, от Независимата федерация на труда „Подкрепа“. Искам да благодаря на министър Семерджиев и впоследствие и на министър Даскалова за поетичните речи, които изнесоха тук. Нека все пак всички не забравяме, че става дума за репресивен апарат... Затова искам да задам конкретни въпроси, на които да се отговори, а не да водим тук есета и да доказваме кой в каква степен владее риториката. Конкретните въпроси са следните: - Ние искаме не предостатъчна информация, както се казва, а достатъчна информация, конкретна информация за структурата и числеността на службите към Министерството на вътрешните работи. - Искаме конкретна информация за бюджета на тези органи. - Искаме да се отговори на въпроса - ще получат ли хората достъп до своите досиета или не...“. Отговорът на ген. полк. Атанас Семерджиев е лицемерен и дава представа за една от основните опорни точки, които впоследствие защитниците на ДС и РУМНО ще ползват през всички години на прехода. Той заявява: „Въпросът за досиетата подлежи на специално разглеждане и проучване. Междувпрочем, уважаеми господин Павлов, Вие сте посещавали, предполагам, и Съединените американски щати - Федералното бюро за разследване дава ли на американските граждани досиетата, а те са милиони? Може би всеки втори или трети гражданин на тази страна има досие във Федералното бюро за разследване. Във Франция, някой от вас да знае да е осигурен достъп на гражданите на техните досиета?“ Агент Кирилов от Шесто управление - Янко Янков, който е от страната на опозицията, обявява, че имал „40 тома по 30 страници от всеки том тайно досие”. Задава въпроса: „Аз искам да знам - това вярно ли е, или не е вярно? Вероятно и други граждани на България биха поискали да узнаят имат ли такива досиета или нямат”. Семерджиев отговаря йезуитски: „Досиета има. Аз съм готов да предложа на господин Янко Янков да дойде в съответната служба на Министерството на вътрешните работи и да се запознае с тези десетки томове, за които говори - ако ги има. Не съм запознат с неговия случай. Знам, че към него в миналото са били предприети много драстични, неправомерни действия, за което преди малко, в началото на моето изложение, аз поднесох извинение и не само към него, но и към всички други попаднали под това несъвършено законодателство, под тези репресивни мерки, хора. Има досиета. По тях взех отношение. Не споделям информацията, че в другите страни всеки гражданин има достъп до своето досие. Прав е господин Петко Симеонов, че в Съединените щати, ако на някого се откаже правото да заеме дипломатическа служба, то на него му показват документа, въз основа на който се формулира тази забрана. Но това съвсем не означава, че Федералното бюро за разследване или ЦРУ допуска в своите архиви всеки американец, който пожелае, и му дава възможност да се запознае с цялата документация.“ Две седмици преди това е започнала тайната операция по прочистване на досиетата в МВР, следствие от докладна записка рег. № ІV-68, утвърдена от същия министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев на 25 януари 1990 г. На 23 август 1990 г. Седмото ВНС създава 21-членна Анкетна комисия за досиетата на депутатите с председател Георги Тамбуев (БСП), Румен Данов (СДС), зам.-председател - Румен Данов, и секретар - Александър Стамболийски (БЗНС). През декември 1990 г. е приет Правилник за работата на комисията. Две седмици преди това, на 22 ноември 1990 г. във в . „Дума” е публикувано писмо, подписано от „Г. Иванов, репресиран в годините на тоталитаризма”, в което се посочва, че лидерът на СДС Петър Берон е бил агент на Държавна сигурност, с псевдоним Бончо. На 4 декември 1990 г. по искане на Петко Симеонов Националният координационен съвет гласува оставката на Берон от председателския пост в СДС. На негово място е избран Филип Димитров. Комисията „Тамбуев” прави проучвания в архива на МВР, където среща съпротивата на зам.-министъра на вътрешните работи Красимир Саманджиев, до промените началник на Областното управление на МВР в Хасково, впоследствие кадрови офицер в Националната служба за защита на конституцията (контраразузнаването, наследник на Второ главно управление на ДС). Комисията е изключително ограничена в действията и резултатите си, вкл. заради свои членове като ген. Тодор Бояджиев, който до 1990 г. е зам.-началник на Първо главно управление на ДС. В спомените си Георги Тамбуев посочва, че генералът се е опитал да ги изпрати нееднократно за зелен хайвер и се е опитвал да внушава колко опасно е отварянето на досиетата и как това ще застраши националната сигурност. Комисията „Тамбуев“ така и не приключва дейността си с качествен и солиден доклад и по този начин позволява въпросът за досиетата да се използва за манипулиране на политическия елит и обществото. През април 1991 г. комисията е готова с проекта за доклад. В него фигурират имената на 28 депутати от Великото народно събрание, свързани с Шесто управление на ДС. Председателят й Георги Тамбуев го предава на председателя на Народното събрание проф. Николай Тодоров на 17 април 1991 г., който го раздава на всички парламентарни групи. За 22 април е насрочено парламентарно заседание, на което да се обсъди докладът. Вместо това обаче на 22 април във в. „Факс” се появява публикация под заглавието „Списък на доносниците във ВНС”. Списъкът е разделен на няколко части: - депутати във ВНС, подписали декларации за сътрудничество с Шесто управление на Държавна сигурност или предшестващите го структури - 22 имена; - народни представители във ВНС, поели определени ангажименти и били в по-тясно сътрудничество с Шесто управление - 8 имена; - щатни служители на Шесто управление, депутати във ВНС - 3 имена. След в. „Факс“ и в. „Ранно утро“ започва да публикува списъци с имена на доносници. По-голямата част от имена е свързана с преминали през лагери и затвори репресирани политици от опозицията, които са били принуждавани да подпишат декларации за сътрудничество, за да оцелеят. На следващия ден, 23 април 1991 г. в парламента се разразява скандал. Представители на БСП и СДС си отправят взаимни обвинения. Във връзка с публикация ВНС приема решение, в което се посочва: „Публикациите и всякаква друга форма на списъци с разгласяване на имена и друга информация за предполагаеми сътрудници на Държавна сигурност и на други специални служби са противозаконни. Великото народно събрание счита, че информацията, съдържаща се в направените вече публикации, е непълна и недоказана… Позоваването или ползването по какъвто и да е начин на такива материали е недопустимо и наказуемо съгласно закона“. В разразилия се парламентарен скандал зам.-председателят на Народното събрание Гиньо Ганев закрива комисията „Тамбуев“. По време на правителството на СДС с министър-председател Филип Димитров не е направено нищо съществено за отваряне на досиетата и осветляване дейността на тоталитарните служби. В края на 1992 г. със заповед №1-181/21.12.1992 г. на министър-председателя Филип Димитров е създадена възможност и нормативен ред за издаване на удостоверения по молба на граждани, че нямат зависимости към ДС. Но не може да не се отбележи ограничеността на обхвата на тези удостоверения – в тях изрично се посочва, че при издаването им не се ползват архивите на ПГУ-ДС, както и архива на Шесто управление на ДС, което свива до много малки параметри кръга на архивни документи на МВР, на базата на които се издават удостоверенията. В този казус важният въпрос е защо тези заповеди и удостоверения се издават едва когато правителството на СДС е вече в оставка. Нима това не е трябвало да стане в началото на дейността му? Нима това не показва, че въпросът е бил несъществен за лидерите на СДС? А дали пък това забавяне не е свързано с тяхната масова зависимост от тези служби? Заради забавянето на Костов новоизбраният президент Петър Стоянов коментира в Прага пред фондация „Бохемия“, че лустрацията у нас е закъсняла. Всъщност законът за лустрацията е неделима част от цялостния пакет закони, които можеха радикално да променят страната към по-добро. Колко са важни тези закони показва дори само фактът, че ако имаше закон, който да не допуска бивши служители или сътрудници на ДС и РУМНО до приватизацията например, днес нямаше да се вайкаме, че „80% от едрите предприемачи в България са офицери от Държавна сигурност“. СДС все пак сформира втората комисия, която трябва да разкрие документите на ДС и РУМНО. Трябва да се отбележи, че това е първата комисия за досиетата на бившата Държавна сигурност, утвърдена със закон, за разлика от недоносчето, което представлява комисията „Тамбуев“. Председател на тази втора комисия е тогавашният министър на вътрешните работи Богомил Бонев. Сформирана е в резултат на приемането на първия Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Тласък на този процес дава приетата на 8 май 1997 г. от народните представители „Декларация за национално спасение“. Към първоначалния текст е добавена и точка „за отваряне на досиетата на политиците, висшите магистрати и администратори”. Мотивите на Народното събрание, в което мнозинство имат Обединените демократични сили, е да бъде прекъсната „тяхната зависимост от бившите тайни служби за сигурност”. Най-големият парадокс е, че СДС и техните коалиционни партньори, които най-много се бият в гърдите, че ще отворят документите на Държавна сигурност (за РУМНО в онези години почти не се говореше) не свършват нищо, а наследниците на тези, които през 1997 г. отхвърлят всяка възможност за това (БСП и коалиция), десет години по-късно правят много радикален дори за представите на СДС Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Обикновено, когато стане дума за това чия е вината за неотварянето на документите на ДС и РУМНО по време на правителството на ОДС 1997-2001 г., заподозряният е Костов. През 1997 г. социологическите изследвания показват, че 81 на сто от българите са за отварянето на досиетата. Правителството на Иван Костов първоначално обявява, че ще бъдат отворени 250 000 досиета на хора във властта, но по-късно кръгът е значително стеснен. Дори крайно мнителният и с конспиративно мислене човек като доскорошния директор на Националната разузнавателна служба ген. Бриго Аспарухов (бивш кадрови офицер от ПГУ-ДС) ще каже през октомври 1997 г. в едно интервю: „Аз съм сигурен, че премиерът Костов с помощта на шефовете на служби се е погрижил своевременно да не се допускат в правителството хора на Държавна сигурност.“ Но Бриго Аспарухов бърка. Премиерът Костов не само не подбира хората си, но има и категорично мнение по темата. След като през март 1997 г. владиците Дометиан и Неофит от кръга на тогавашния патриарх Максим и Софийския митрополит Инокентий се срещат с Иван Костов с изрично искане да се разкрият досиетата на висшия клир, той се тросва: „Глупава идея е да се вадят досиета.“ Законът за досиетата от 1997 г. прави голямо отстъпление с прикриването на бившите агенти на Държавна сигурност, които след 1990 г. са превербувани от различни специални служби, наследници на ключови структури на бившата ДС. Тези сътрудници на Държавна сигурност придобиват публичност като „реактивирани” агенти. Отделно от това законът е атакуван пред Конституционния съд от 52-ма депутати от БСП, Българския бизнес блок и Обединението за национално спасение. Според тях с приемането на закона за достъп до документите на ДС се нарушават принципите за разделение на властите, на съдебна защита, на защита на доброто име, честта и достойнството на всеки гражданин и има опасност за националната сигурност. С решение от 22 септември 1997 г. Конституционният съд отменя като противоконституционни три разпоредби от закона. С първите две от кръга на проверяваните лица са извадени президентът и самият състав на Конституционния съд (тоест конституционните съдии сами се изваждат от списъка на лицата, подлежащи на проверка за агентурно минало). Истинските мотиви за решението на Конституционния съд обаче стават прозрачни през 2007 г., когато при проверка на състава му от 1997 г. се оказва, че трима от съдиите са били агенти на ДС. На 22 октомври 1997 г. министърът на вътрешните работи Богомил Бонев изнася пред Народното събрание доклада, който комисията е сътворила. От списък с 93 лица са обявени едва 23. Необявените са от категорията на картотекираните сътрудници. Има и други спестени имена с формулировката „ограничения на закона“. Каквито и да са мотивите за това, законът от 1997 г. не се прилага ефективно. Не е изпълнена и една изключително важна разпоредба от него, според която до една година след приемането на закона архивите на бившата Държавна сигурност трябва да бъдат предадени в Държавния архив. „Замразяването” на процеса по отварянето на досиетата продължава до началото на 2001 г., броени месеци преди парламентарните избори през юни. Тогава СДС предизборно се обръща към досиетата и приема поправки в закона от 1997 г., с които е избрана нова комисия и е разширен обхватът на проверяваните лица. С него е създадена нова комисия, в която всяка от парламентарно представените политически партии има свой представител (Евролевицата и ДПС подкрепят закона), а част от членовете са независими архивисти и историци, предложени от Министерския съвет. Комисията е оглавена от тогавашния депутат от СДС Методи Андреев. След идването на правителството на Симеон Сакскобургготски обаче дейността на комисията „Андреев“ е затруднена от министъра на вътрешните работи Георги Петканов. Няколко месеца по-късно, през април 2002 г., законът за досиетата е изцяло отменен, в резултат на което дейността на комисията „Андреев“ е преустановена. По този начин въпросът с отварянето на документите на тоталитарните репресивни служби отново е отложен – този път за пет години. С приемането на Закона за защита на класифицираната информация през 2002 г. документите на ДС са обявени за декласифицирана информация. Въпреки разпоредбите за декласификация (разсекретяване) в същия закон нито една специална служба, в която се съхраняват архиви на ДС, не изпълнява закона и не разсекретява архиви на ДС. Въпросът от необходимостта за отваряне на досиетата става отново актуален през лятото на 2006 г. След среща на лидерите на тройната коалиция Симеон Сакскобургготски, Ахмед Доган и Сергей Станишев е решено да бъде прието ново законодателство за досиетата. Освен силния обществен натиск важна роля за приемането на закона изиграват и поставяните пред Европейската комисия от някои евродепутати от групата на Зелената партия въпроси за влиянието на Държавна сигурност в България. Законът за достъп и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСЗСБНА) е приет от Народното събрание на 6 декември 2006 г. и придобива публичност като Закона за досиетата. Това е третият опит за законодателно решаване на въпросите с отварянето на архивите на репресивните тоталитарни служби по време на комунистическото управление (1944-1989) и огласяването на сътрудниците на ДС. Първият закон е приет през 1997 г., а през 2001 г. парламентът разширява неговото поле на действие с прибавянето на нови категории публични длъжности и проверка на лицата, които са ги заемали след 10 ноември 1989 г. Законът от 2006 г. е гласуван от Народното събрание броени дни преди приемането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Той е приет в резултат на рядък политически консенсус – в негова подкрепа се обявяват управляващите от тогавашната тройна коалиция на БСП, НДСВ и ДПС, както и от страна на опозицията в лицето на СДС, ДСБ, Български народен съюз. По това време ГЕРБ не е парламентарно представена партия, но нейният тогавашен лидер Цветан Цветанов публично подкрепя гражданските призиви пред парламента за пълно отваряне на досиетата. На 5 април 2007 г. Народното събрание гласува следния състав на комисията: Евтим Константинов – председател, предложен от БСП, Георги Георгиев – член, предложен от БСП, Апостол Димитров – член, предложен от БСП, Татяна Кирякова – член, предложена от БСП, Румен Борисов – секретар, предложен от НДСВ, Тодор Трифонов – член, предложен от НДСВ, Орхан Исмаилов – зам.-председател, предложен от ДПС, Екатерина Бончева – член, предложена от Български народен съюз, и Валери Кацунов – член, предложен от ДСБ. От създаването си през април 2007 г. до есента на 2017 г. комисията е проверила почти 300 000 лица за принадлежност към Държавна сигурност и РУМНО и е обявила около 13 000 щатни и нещатни сътрудници на ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия.  ...

    ПРОЧЕТИ Още

    От Агенция Монитор  |  категория България

  • Плесен и влага съсипват 144 000 км киношедьоври

    Над 16 000 творби върху лента, побрани в близо 360 000 специални кръгли кутии пази Българската национална филмотека, призвана да ги съхрани за поколенията. По груба сметка една трета от кутиите са големи, с по 600 метра лента в тях, останалите са стандартни – всяка с по 300 метра лента. Калкулаторът показва, че представителната филмова колекция на страната ни разполага със 144 000 км лента. Част от тях са уникални документи, които съществуват в единствен екземпляр на света. С това количество можем да опашем три пъти и нещо земното кълбо, изчислява киноведът Антония Ковачева, която от ноември 2013 г. е директор на БНФ. Условията за „живот“ на лентите в хранилищата у нас обаче са близки до бедствените. Според световните стандарти филмовите архиви трябва да се съхраняват при постоянна 3 - 13 градуса температура и влажност на въздуха до 30%. Затова в някои държави за подобни цели се ползват бункери, стари солни мини и др. Съвременните хранилища за филми отдавна вече са буквално хладилни депа, където в зависимост от състоянието на лентите температурите стигат и до минус 7 градуса, уточнява Ковачева. Състоянието на основното депо на БНФ в Бояна, където е близо половината от лентовото наследство на седмото ни изкуство, обаче е драматично. Още преди 3 години тогавашният служебен министър на културата Мартин Иванов и Антония Ковачева алармираха за положението и организираха тур за журналисти сред мухлясалите от влага стени на помещенията, където битуват филмови шедьоври. Базите на БНФ в Стара Загора и Белоградчик също не са идеални. „Нито едно от нашите хранилища не отговаря на условията, нещо повече – в пъти се разминаваме с препоръчителните параметри на влажност, температура и температурни амплитуди. По никакви критерии не отговаряме на изискванията за дългосрочно съхранение на филмовите ленти, включително и по отношение на кутиите, в които са, признава и днес Антония Ковачева. В съкровищницата на Българската национална филмотека освен филми има и огромни фондове с нефилмови ценности – монтажни листове, фотоси, плакати, сценарии, звуконосители и т.н. Но само лентовите носители, които се водят активи с историческа и художествена стойност, са заприходени със сумата от почти 68 млн. лв., подчертава Антония Ковачева. „Това е стойността на физическия носител, културно-историческото съдържание е безценно. Естествено, че колекцията и цялото имущество на БНФ е застраховано. Ние сме публична институция, държавен културен институт и пропуски в това отношение не може да има“, категорична е директорката на БНФ.   Подробности четете в хартиеното издание на „Монитор“!   ...

    ПРОЧЕТИ Още

    От Ирина Гигова  |  категория България

  • Девет загинаха в адско меле край Микре (ОБНОВЕНА)

    Девет души, част от които незрящи, загинаха в адска катастрофа на главния път София–Варна, край ловешкото село Микре. Трагичният инцидент стана около 12,50 часа при сблъсък на товарен автомобил, пътуващ към Варна, и пътнически микробус, движещ се в обратната посока. В пернишкия бус пътувала група от 26 незрящи хора, които се връщали от екскурзия Дряново–Севлиево-София. По първоначални данни от полицията и прокуратурата виновен за катастрофата е шофьорът на пътническия микробус, който на мокър и хлъзгав път навлязъл рисково в насрещната лента за движение и се ударил челно в товарния автомобил. На място са загинали шофьорът на буса и 8 от пътниците. Други 18 души са ранени. Шофьорът на товарния автомобил също е получил наранявания. „Под ръководството на окръжната прокуратура в Ловеч продължават да се извършват следствени действия, огледи в присъствието на вещи лица, разпити на свидетели за изясняване на причините за тежката катастрофа”, съобщиха от апелативата прокуратура във Велико Търново. Заради трагичния инцидент движението по главния път София – Варна беше спряно за 6-7 часа, а полицаи отклоняваха водачите по обходен маршрут. По разпореждане на премиера на Бойко Борисов на мястото на тежката катастрофа край с. Микре бяха изпратени 4 реанимобилa от ВМА и болница „Лозенец“, съобщиха от Министерския съвет. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев също бе на мястото мястото на инцидента. Осигурени са били допълнителни консумативи за болницата в Ловеч, където са настанени пострадалите при инцидента. Борисов е разпоредил на Министерството на транспорта да извърши пълна проверка на микробуса, участник в катастрофата. Транспортният министър Ивайло Московски разпореди незабавна проверка на автобуса и камиона, сблъскали се в района на с. Микре. Екип на ИА „Автомобилна администрация“ (ИААА), бившата ДАИ, е на мястото на инцидента, съобщиха от ресорното министерство. Инспекторите на областния отдел на автомобилната администрация в Перник започнаха спешна пълна проверка на фирмата превозвач ВИ-ЕМ ЕООД. Община Перник отменя всички тържества и концерти до вторник и ще бъде обявен ден на траур, съобщи общинският пресцентър, цитиран от БТА.      ...

    ПРОЧЕТИ Още

    От Агенция Монитор  |  категория Крими

  • Дъщерята на Че Гевара-Алейда:Има много съвременни герои, но ние не ги познаваме

    -Госпожо Гевара, това е третата Ви визита у нас. Как се е променила България от 1985 г. досега? - Последните два пъти, когато идвах тук, бях поканена на събития, свързани със солидарността с Куба. Това са много важни европейски събития и не съм имала никакво време да разгледам страната. Дано този път успея да се откъсна за малко и може би ще видя нещо, ще посетя Пловдив и Варна. Хубавите спомени, които пазя от 1985 г. са няколко. Разходихме из различни места, но най-голямо впечатление у мен оставиха цветята. Много, много цветове. Бях с работници, бях с професионалисти от здравеопазването. Не мога да кажа нищо друго, освен че чувствах радост. И много нежност и топлота към мен. Всеки път, когато съм идвала в България, единственият ми проблем е езикът. Разбира се, бих се чувствала прекрасно, ако можех да говоря български и да пея вашите песни, и да танцувам танците ви. Защото имате много силни песни. Понякога дори не разбирам какво се пее в тях, но така ме вълнуват! Повечето българи, които познавам, с лекота изразяват чувствата си и по това много приличат на моя народ. Имам и друг много хубав спомен от бригада в Перник, която беше кръстена на баща ми – Ернесто Че Гевара. Един от членовете на бригадата беше именно той. Всички там изпълняваха нормата на още един човек, неговата. И в края на месеца този човек, Че Гевара, получаваше заплата. А тези пари отиваха към международната солидарност. Това ми даваше възможност да чувствам, че е жив и че работи с една бригада работници – беше тук, в България.   - Какво Ви предстои през следващите дни в страната?    - Ще говоря за Куба, за моя баща и ще видя дали мога с нещо да помогна в дискусиите, които ще се проведат. Както и дали ще имам възможност да опозная още малко съвременната България. В петък, например, бях в парламента и трябваше да изчакаме, защото вървеше гласуване. Оттегли се един председател на парламента, избраха друг. А аз се оказах там! В какъв момент дойдох! Но всичко беше спокойно, без проблеми – много добре се държаха депутатите. - Тук сте по повод третата Среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа. Какъв е балансът и може ли да се намери такъв между Куба и САЩ?   - От наша страна няма никакъв проблем. Ние не приемаме никакви условия от нито една държава. Независим народ сме. Никой не може да ни поставя условия и да ни осъжда за това. Ще продължим да сме едно социалистическо общество, защото това е единственият начин, който сме намерили за разрешаване на нашите проблеми и да живеем с достойнство. Научили сме се да живеем с тази блокада. Много е трудно, но не е невъзможно. Нито сме загубили желанието си за живот, нито радостта си от живота.   - Тази година се навършват 50 години от смъртта на баща Ви. Какъв беше той?   - Много малко спомени имам. Например, една вечер той получи кашони с книги и аз исках да видя какво има. Тогава той ме видя и намери една книга, в която имаше картинки. Беше някаква архитектурна книга, но имаше хубави картинки и той ми я подари. По някакъв начин се опитваше да има книги за децата. Казваше, че трябва да започнеш да четеш веднага, след като се научиш на азбуката. Татко беше човек, който не харесваше лошото възпитание. Беше много справедлив. Понякога майка ми, която е педагожка по образование, не беше съгласна с него.   - Определят го като последния герой, готов да жертва живота си за каузата, в която вярва. Има ли днес герои и какви са измеренията на съвременния героизъм?   - Има много герои, но много от тях не познаваме. Имах честта да науча историята на много такива хора. Например, има един ливанец, който е бил убит от израелци, който се е борил за идеалите си. Бил е много смел човек. Аз уважавам много това, когато хората са последователни в това, което вярват. Щеше да ми бъде приятно да опозная този човек, ако беше жив. Запознах се и с едни мъже, много смели, но заради културата или религията им, не можех нито да ги прегърна, нито да ги разцелувам. И все пак ги попитах „Добре де, не може ли все пак да ви дам една целувка“, а те всички се изчервиха. На тях им е забранено от религията, но това е моят начин да изразя моето уважение за тяхната смелост, за техния морал. Имам също честта да познавам страхотни, изключителни жени. Има една мъничка, слабичка алжирка, която наричат „алжирската майка“, защото помага на деца сираци. Това е изключително впечатляваща жена. Борила се е още по времето на френската окупация на Алжир, била е осъдена на съд. Но чрез демонстрация обществото е успяло да я спаси. Има хиляди мъже и жени, чиито истории за нещастие не познаваме или познаваме малко. Не знам дали сте чували за историята на един свещеник, който се казва Камило Торес. Той умира защитавайки с оръжие своите идеали. Той е един свещеник-партизанин, колумбиец е. Това са прекрасни хора, които просто не сме имали възможност да опознаем. Но за щастие съществуват и са тук.   - Образът на баща Ви често се използва като символ на революция, но попадали ли сте на ситуация, в която той е използван в подкрепа на позиция, която коренно се различава от неговите виждания за света?   - Най-често съм виждала лика му използван за комерсиални цели. В Германия, например, го използваха за реклама на очила. Пък баща ми само веднъж в живота си е използвал очила, и то – защото лекарят е бил сгрешил, казвайки че му трябват. От друга страна, нямат право да използват образа на баща ми за такива неща. Има един бразилски дизайнер, на когото веднъж му дойде „брилянтната“ идея да направи бельо с образа на баща ми. Ако искаш някого на бельото си, сложи си собствената физиономия, защо използваш тази на баща ми? Мога много да говоря за това, винаги се възмущавам от подобни ситуации и не позволяваме да използват образа на баща ми по този начин. Не искаме пари, искаме уважение. Това е най-важното.   - Имате ли право да забраните на тези хора да експлоатират образа на Че? Колко често Ви се налага да го правите?   - Във всяка страна има различни закони и адвокати. А Центърът за изучаване на Че Гевара няма толкова пари, че да контролира всичко това, което се случва по цял свят. Затова много пъти използваме организации на солидарността, които ни сигнализират, че има такива случаи. Например – вино с лика на баща ми, цигари, бира. В тези случаи чрез организациите ние ги съдим. Това не може да се позволи.   - В Куба разработвате ваксини срещу различни видове рак, в същото време здравеопазването е безплатно. С цената на какво се постига това?   - Преди всичко общественото здравеопазване в Куба има много важна характеристика – то е напълно безплатно. Затова е достъпно за целия народ. Ние, лекарите, си даваме сметка, че превенцията на една болест е по-лесна, отколкото нейното лекуване. Лекарите сме научили много в международните мисии, защото ние не само отиваме да помогнем, но и да научим. Ако имах привилегията да бъда с родилките кичуа (племе в северен Еквадор – б.а.) преди да отида в Никарагуа, сигурно първото раждане, което приех там, щеше да протече много по-добре. Защото аз не знаех какво правя тогава, нямах практика. Слава Богу, при първите не почина нито едно дете. След като вече съм приела 100 раждания, имам много повече опит. Научих се да ценя цикъла на живота, да не се стресирам от едно раждане – то е физиологично, нормално. Ще ти разкажа за друг начин за виждане на живота. На една испанка се случи да отиде да работи в Африка. Тя завърза добра връзка с тамошните жени. И една от тях я пита „Ти омъжена ли си?“. Тя отговаря, че дори не обмисля да има съпруг засега. Следва въпросът „Имаш ли къща?“, испанката отговаря, че живее под наем. „Имаш ли крава“ - тя отново отговаря отрицателно. А африканката я поглежда и казва: „Ти си много бедна!“ Това е съвсем друг начин да цениш качеството на живот и ние трябва се учим повече от тези автентични народи. Повече да се наслаждаваме на това, което имаме. Но преди всичко, да пазим средата, в която живеем. - Запозната ли сте със състоянието на здравеопазването в България?   - В този момент, не много. Бях в Обединеното кралство преди дни и там има може би най-доброто в света здравеопазване. Сега обаче го губят. Това не съумявам да го проумея. След като те са живели в една реалност, в която са видели, че подобна система е възможна, защо са я загубили? Не можем да си го позволим. Това са неща, които са извоювани от работническата класа. Не можеш да позволиш да ти отнемат нито здравеопазването, нито образованието, нито достойнството. Това са неща, за които трябва да се бориш.   - Имате ли някакъв ярък спомен с Фидел Кастро?   - Много са! Целият ми живот е свързан с него. Била съм само на 4 месеца, когато баща ми е бил ранен, куршум го одраскал по врата. И майка ми отива да го види, той се намираше далеч от нас тогава. Затова тя ме остави в къщата на Фидел. Искам да кажа, че при първите бомби, които паднаха в Хавана, започнах да плача. И казват, че Фидел е дошъл, гушнал ме е, аз съм се напишкала и съм се успокоила. На сватбата ми чаках до 23,30 ч. защото не можех да си представя да се омъжа без моя чичо. Продължавам да наричам Фидел „моя чичо“. Той имаше среща тогава с последния президент на Югославия и аз казах, че няма да се венчая без него. Това беше семейно тържество, не бяхме повече от 30 души. Най-после се появи чичо ми... с президента на Югославия и цялата му свита. Леле, какво се случи! Голяма лудост беше! Когато се роди първата ми дъщеря, той искаше да я кръстим Виктория. Преди това обаче се бяхме разбрали със съпруга ми, който по това време не беше в Куба, да я кръстим Естефания. И не можех да го променя. Фидел много се разочарова и каза „Дано детето не вземе характера на майка си“. Когато се разведох с кого мислите си говорих – отново с чичо си. Винаги е бил до мен – в най-щастливите и в най-тъжните ми моменти.   ВИЗИТКА: Алейда Гевара е най-голямата дъщеря на прочутия латиноамерикански революционер Ернесто Че Гевара от втория му брак с Алейда Марч. 56-годишната педиатърка е у нас по повод третата Среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа. За първи път тя пристига в България през 1985 г., а с какви впечатления е останала тя от страната ни и какви спомени пази от легендарния си баща и Фидел Кастро, четете сега:       ...

    ПРОЧЕТИ Още

    От Гергана Николова  |  категория Мнения

  • Сашо Дончев: С Луканов и „Газпром” зад гърба (II глава от книгата

    В поредица от статии Агенция "Монитор" ще представи резюмета от шокиращите разкрития на в. "Телеграф" за задкулисието в страната, което фалира КТБ и ограби хората и държавата. Текстовете са от книги, които вече бяха публикувани или предстоят да бъдат публикувани от най-тиражния вестник в страната - "Българския Мадоф", "Хищникът от "Капитал" и "Газовия барон". Заради огромния читателски интерес, публикуваме най-любопитните части от книгите, в случая от книгата за повелителя на синьото гориво Сашо Дончев и мръсните му схеми, с които жили държавата и гражданите.  23 май 1995 г. Новина на деня: Андрей Карлов Луканов напуска политиката, за да стане председател на българо-руската газова компания „Топенерджи”, учредена няколко дни по-рано при посещението на руския премиер Черномирдин. „Познавам се с Черномирдин в качеството му на министър на газовата промишленост на СССР. Очевидно това е изиграло някаква роля за тяхната ориентация и избор”, казва Луканов. „Топенерджи” АД е регистрирано на 23 май 1994 г. с акционерен капитал от 60 млн. лева и дялово участие 50/50 на „Газпром” и „Булгаргаз”. С това държавният статус на компанията изглежда гарантиран, но всъщност не е така. В управителните органи на компанията фигурират основно лобисти на „Мултигруп”, като те не са там като представители на държавните институции, а като физически лица. В управителния съвет пък е Сашо Дончев, който е и единият от двамата, представляващи „Топенерджи”. Голямата изненада обаче е председателят на управителния съвет – това е не друг, а самият Андрей Карлович Луканов. Тази новина предизвиква шок в БСП – още повече че самият Луканов публично заявява, че зарязва политиката заради бизнеса. Това не е най-доброто решение, което е вземал. „С ръка на сърцето мога да кажа, че две от най-мрачните и злокобни фигури на прехода са Андрей Луканов и Иван Костов. Те имат голям грях към българския народ за криминалния ни преход.” Това заявява през 2016 г. за в. „Шоу” Васил Василев, старши научен сътрудник и доктор на юридическите науки, бивш заместник-началник на Второ управление на ДС – американски отдел. Дълги години по време на соца той работи в разузнаването и контраразузнаването на България. Такива хора са ходещи справочници. Васил Василев е категоричен в извода си: „Луканов се набърка във външноикономическите търговски сделки на страната, а няколко години след това направи всичко възможно да съсипе икономиката на България по най-брутален начин.” В интервюто бившият разузнавач и контраразузнавач подчертава, че още като войник Костов е изпратен на специално обучение в Киев. Според него Командира е можел да играе в левия отбор на политиката, но Луканов му нарежда да играе в десния, включвайки го като водач в листата на СДС - Пловдив. „Въпреки че пловдивчани не искат и да чуят за Костов, Луканов го издърпва напред в редиците. Това според мен е една от големите грешки на Луканов – коментира Васил Василев. - Другата му голяма грешка е, че раздаде парите на 151 фамилии по списък, като беше сигурен, че един ден ще му ги върнат. Но по-голямата част от тези пари попаднаха у необразовани хора, спортисти с мускули, които ги пропиляха за коли и за жени. И когато Луканов потърси обратно парите си от тези новобогаташи, те решиха, че е по-добре да го гръмнат. Преди смъртта си той ги е заплашвал, че ще потърси съдействие от Щатите, и се мъчеше да въведе някакъв ред в тези свои вземания, но не успя да постигне нищо. Така изпусна духа от бутилката и се стигна до ликвидирането му. Запознат съм с делото, което се водеше срещу обвинените в убийството му украинци. Да, украинците може и да са убийците, но кой им плати, за да го направят?” Още една версия за убийството на ул. „Латинка” дава вече покойният журналист Крум Благов в книгата си „50-те най-големи атентата в българската история”. Според него като истински добър ученик Костов се е поучил от грешките на Луканов и е надминал учителя си. Чуждестранни инвеститори даряват фондациите на Командира и жена му. Разбойническо-ментарджийските дружества (РМД) от негови послушни последователи получават най-апетитния залък от приватизацията, при това почти безплатно. При това Костов преследва целите на Луканов с неговите средства, посочва журналистът. Разграждането на Живковия режим започва със създаването на паралелни структури. Комсомолът е обявен за тоталитарен и на негово място се появява Бадема (БДМ) - Българска демократична младеж, с вярно на Луканов ръководство. Той набързо получава цялото наследство на Комсомола. Комитетът на българските жени начело с Елена Лагадинова е заместен от Демократичния съюз на жените на Емилия Масларова. Казионните профсъюзи стават синдикална конфедерация, естествено, с нов лидер. Така са издърпани черджетата изпод всички стари комунисти, за които се предполага, че може да останат верни на Живков. Оглавил СДС през 1994 г., Костов предприема Лукановата тактика. Всички лидери, влезли даже не в конфликт, а в разногласия с Костов, някой ден установяват, че са се сдобили с отровен двойник, който им дърпа гласове. Луканов е технолог на властта, Костов - също. Всеки, който им се изпречи на пътя, бива демонизиран по начина, който Луканов успешно е приложил върху Тодор Живков. Още една прилика – учителят и ученикът винаги поляризират мненията. Те са или издигани в култ и обожествявани, или ненавиждани и от свои, и от чужди. Но единият от двамата изпадна от шахматната дъска твърде рано. На 2 октомври 1996 г. Луканов изневерява на навиците си. Обикновено сутрин той звъни от вкъщи в газовата компания „Топенерджи”, за да дойде телохранител да го вземе с кола. За началник на охраната там Луканов е назначил своя стар познат Николай Николаев и макар политикът вече да не е в управителния съвет на „Топенерджи”, фирмата на Николаев продължава да го пази. Този фатален ден обаче Луканов излиза пред дома си на ул. ”Латинка” 15 сам. Негов съсед и бивш подчинен е поел ангажимента да го откара в парламента. Затова охрана няма. Докато шофьорът изкарва колата от гаража, Луканов се връща към къщата и звъни по домофона. Докато му отворят, депутатът вече лежи в локва кръв, застрелян с четири куршума. В тези смутни времена, когато върви усилено разчистване на хората, които са били наясно с първоначалното разпределение на капиталите и червените куфарчета с пари и когато е ликвидиран самият Луканов, а крадливата демокрация реализира пъкления си план да унищожи икономиката и да разграби държавата чрез разбойническа приватизация, много от състезателите на предна линия се чувстват застрашени. Неминуемо плъзват слухове за опити за атентати и срещу газовия барон Сашо Дончев. Той отрича с половин уста да е имало такива неща. По-късно обаче разказва, че се е крил с жена си по хотели, за да не бъде намерен от Костов. Никога не изпада в подробности за естеството на заплахата. Ето нещо, по което двама от родните олигарси си приличат. Когато над тях надвисне заплаха, се крият. Напълно нормална реакция, но щом самите те декларират това, не би било зле да уточнят кой и с какво ги страхува. Плашилото за Газовия барон, както разбираме, е бил Костов. С какво толкова го е „респектирал“ бившият министър-председател – не казва. Няколко години по-късно под смъртна заплаха твърди, че се намира и друг олигарх, който прави пари от вятъра. За разлика от Дончев Иво Прокопиев не залага на тукашните хотели, а се ориентира към Сингапур. В крайна сметка и на двамата олигарси им се разминава и се връщат за реванш – за да се пробват отново да си вземат „своето“. Превъзмогнали опасността, Дончев и Прокопиев вече имат общо помежду си. Към днешна дата никой от тях не визира Командира като свой враг. Преодолели са различията. Играят в един отбор. Отборът на задкулисието.       ...

    ПРОЧЕТИ Още

    От Агенция Монитор  |  категория България

Фалшиви новини

Прокопиев рони сълзи за Българския Мадоф в ефир

Разградският олигарх Иво Прокопиев публично призна обвързаността си с забегналия зад граница банкер Цветан Василев, като дори не се посвени да пророни сълзи за него в ефир. Трагикомедията се разигра в четвъртък вечерта в предаването на медийната наложница на Василев Люба Кулезич в ефира на издържаната с окрадените милиони от КТБ BiT. В епично тв интервю Прокопиев и медийната слугиня на Българския Мадоф рониха сълзи в продължение на почти 30 минути, като оплакваха съдбата както на банкера беглец, така и на разградския му авер и факта, че са разследвани за престъпленията, които са вършили. [...]

От Агенция Монитор  |  ное. 17, 2017 18:26
Крими

Бургазлия ужили 100 души в сайт за запознанства, прибрал 40 бона (ОБНОВЕНА)

Скандалната сага със Спас от Кочериново се повтаря, но този път с бургаски адрес. Брутален измамник от морския град е ужилил над 100 души, от които успял да измъкне повече от 40 000 лева. Мошеническата схема се вихрела в продължение на две години и половина, през които 38-годишният тарикат Милен Стойчев се подвизавал в социалната мрежа, скрит зад профила на знойна хубавица. Подробности за скандалната измама разкриха на брифинг в Бургас шефът на Апелативната прокуратура Любомир Петров и директорът на полицията Калоян Калоянов. [...]

От Елена Анастасова   |  ное. 17, 2017 11:50
Свят

Аржентинска военна подводница изчезна край бреговете на Южна Америка

Аржентина започна издирване изчезнала в Атлантическия океан подводница на ВМС. Подводницата "Сан Хуан" е провеждала разузнавателни учения около Пуерто Мадрин. На борда на подводницата има около 40 души. Командването е изгубило контакт с подводницата още в сряда по време на придвижването й от Ушуая до Мар дел Плата. Мобилизирани са кораби и самолети за издирване на плавателния съд край аржентинските брегове. Подводницата е произведена в Германия и влиза на въоръжение във Военноморския флот на Аржентина през 1985 г. [...]

От Агенция Монитор  |  ное. 17, 2017 16:51
Здраве

Клиники тъпчат пациенти с антибиотици ненужно

С 35% повече и по-евтини анитибиотици изписват болниците у нас. Това сочат данните от доклад на Европейския център за контрола на заболяванията за тази година. У нас се наблюдава прекомерна употреба на антибиотици, съобщи проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести.  Антибиотици трябва да се изписват само когато сме сигурни, че лекуваме или профилактираме бактериална инфекция по възможност с микробиологично изследване. [...]

От Силвия Николова  |  ное. 17, 2017 16:40
Хай тек

Tesla Roadster се завръща

Tesla поднесе изненада при представянето на своя електрически камион Tesla Semi, след като Илон Мъск обяви завръщането на модела, който започна всичко, Tesla Roadster. Според спецификациите на прототипа, следващото поколение Roadster ще ускорява от 0 до 97 км / ч за по-малко от 2 секунди, ще има максимална скорост от над 400 км / ч и ще изминава около 1000 км с едно зареждане. Roadster на Tesla бе представен за първи път през 2006 г. и излезе на пазара две години по-късно. [...]

От Агенция Монитор  |  ное. 18, 2017 08:07
Любопитно

Hearthstone - шампионът в преносимия гейминг

Гейминг поредицата на „Монитор“ продължава с най-новото заглавие досега. Hearthstone е феномен поради една огромна причина – това е най-популярната преносима игра или мобилна игра. Тя може да се играе както от вкъщи, от настолен компютър, както и от телефона докато се пътува към училище или работа и това я прави различна от всички останали заглавия.Факт е, че към средата на 2015 г. регистрираните потребители от мобилни устройства са повече от компютърните фенове. Освен, че е шампион в мобилния гейминг, играта е и напълно безплатна и бърза за схващане. [...]

От ГЕОРГИ СЛАВОВ  |  ное. 17, 2017 15:36
България

Българската олигархия: Сагата с досиетата (I глава на книгата "Капиталистите на ДС")

В поредица от статии Агенция "Монитор" ще представи резюмета от шокиращите разкрития на в. "Телеграф" за задкулисието в страната, което фалира КТБ и ограби хората и държавата. [...]

От Агенция Монитор  |  ное. 18, 2017 - 07:00
Бизнес

Самолетните билети в Русия поскъпват

Самолетните билети за вътрешните полети в Русия по време на световното първенство по футбол догодина поскъпват, съобщава RNS, като се позовава на данни на Aviasales. В проучването на фирмата се посочва, че за дните на първенството билетите за пътуване със самолет от Санкт Петербург за Москва ще струват 10 370 рубли вместо обичайните 6000 рубли или с 40% по-скъпо. [...]

От Агенция Монитор  |  ное. 17, 2017 - 15:29
Мнения

Дъщерята на Че Гевара-Алейда:Има много съвременни герои, но ние не ги познаваме

-Госпожо Гевара, това е третата Ви визита у нас. Как се е променила България от 1985 г. досега? - Последните два пъти, когато идвах тук, бях поканена на събития, свързани със солидарността с Куба. Това са много важни европейски събития и не съм имала никакво време да разгледам страната. Дано този път успея да се откъсна за малко и може би ще видя нещо, ще посетя Пловдив и Варна. Хубавите спомени, които пазя от 1985 г. са няколко. Разходихме из различни места, но най-голямо впечатление у мен оставиха цветята. Много, много цветове. Бях с работници, бях с професионалисти от здравеопазването. [...]

От Гергана Николова  |  ное. 17, 2017 - 19:00
Живот

Селена Гомес – Жена на годината на 25

Тя е сред малкото пеещи принцеси от поточната линия на „Дисни“, дресирани да работят със спартанска дисциплина и всеотдайността на гейша. Преди година и половина Селена Гомес качи концертната си кариера на трупчета, за да се пребори с тежката диагноза лупус, а само преди месец легна под ножа за присаждане на бъбрек. Въпреки трусовете в медицинското й досие и обсесивно компулсивното разстройство, за което говори открито, Селена е сред тийнидолите с най-силен имунитет към евтината голота и скандала като трамплин за успеха. [...]

От Преслава Рангелова  |  ное. 18, 2017 - 10:00
Спорт

Димитров фаворит в залозите срещу Сок

Григор Димитров е фаворит на букмейкърите за победата за съботния полуфинален мач срещу Джак Сок на последния АГР турнир в Лондон. Двамата играят от 22 часа. Ставката за най-добрия ни тенисист е 1.57, а за първата ракета на САЩ - 2.37. Сред другите интересни цифри са за успех на Димитров в 2 сета - 2.20, а за 2:1 сета - 4.33. Чиста победа на американеца е оценена с коефициент 3.75, а с 2:1 - 5.50. Григор Димитров се класира за полуфинала след две победи - над Доминик Тийм и Давид Гофен. [...]

От Агенция Монитор  |  ное. 17, 2017 - 17:15
Авто мобили

Opel Crossland X замени компактния ван Meriva

Миниванът Opel Meriva беше оригинален модел, със своите нестандартни противоположно отварящи се врати, но неговото време отмина. Сега на мода са SUV и кросоувъри, затова от Opel решиха вместо трето поколение на Meriva да създадат напълно нов модел, с компактни размери и визия на всъдеход. Това е първият модел на Opel, създаден съвместно с новите собственици PSA Group, а платформата за Crossland X е заимствана от Peugeot 2008. Новият Opel Crossland X е най-малкият кросоувър в гамата на германската марка. [...]

От Денислав Стоянов  |  ное. 18, 2017 - 10:10

АГЕНЦИЯ МОНИТОР